На 22 и на 26 март екипът на изследователски проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности“ проведе две срещи за представяне на резултати от изследването пред местната администрация на район Младост, Столична община.
Целта на срещите бе местната администрация да се запознае с научните данни, набрани до момента в рамките на изследователския проект, които дават информация за наличния поземлен и воден ресурс за развитие на градско земеделие в района, както и за различните форми на градско земеделие и техните функции, които могат да се осъществяват в района и потенциалните социални, икономически и екологични ефекти от тях за жителите на кв. Младост.
Първата среща на 22.03 бе с членове на ръководството на района и представители на отдели Екология и Образование, социални дейности, здравеопазване, култура и спорт.
Данните, които бяха представени пред районната администрация, включваха пространствено-териториални данни за кв. Младост, налични ресурси и предизвикателства за развитие на обществено-значими форми на градско земеделие. Обсъди се и интереса от страна на гражданския сектор, който в момента работи със Столична община, за по-целенасочени действия в посока интегриране на градското земеделие в плановете на Общината (например, програма Зелена София). Научното знание, което генерира изследователският проект, бе прието като много полезно и навременно за управлението на район Младост в светлината на постоянните усилия на район Младост да работи в посока на по-обхватни и успешни зелени политики и текущите процедури за одобряване на план за изграждане на нов парк Източен и обновяването на парк Въртопо в кв. Младост.
С интерес бяха разгледани възможностите на градското земеделие да подпомага разрешаването на набор от социални и екологични проблеми на урбанизираните общности, както и на въвеждане на модели на практики, които реалистично могат да бъдат развити в някои градски пространства на кв. Младост, предвид наличните ресурси и ограничения.
Особен интерес и ангажимент за развитие на градското земеделие в района бе изразен и от кмета на района – г-жа Десислава Иванчева, която лично присъства и се включи активно в дискусията. Заедно със зам.-кмета по екология, г—н Владимир Клисуров, тя потвърди вече съществуващото намерение на районната администрация за насърчаване на дейности, свързани с градско земеделие с цел зелено развитие на района. В този смисъл поканата от страна на научния екип за представяне на ново научно знание по темата се оказа много навременна и бе посрещната с ентусиазъм, който веднага прерастна в конкретен план за сътрудничесто в посока развитие на градско земеделие с образователни цели. По-конкретно, г-жа Станчева, началник отдел Образование, социални дейности, здравеопазване, култура и спорт, предложи да се създаде мрежа от детски градини, в които целенасочено да се развиват практики на градско земеделие с цел екологично образование на децата в предучилищна възраст в района, като при осъществяването на тази инициатива да се ползва научно знание и насоки от страна на изследователския екип на проекта.
Тази идея бе представена от г-жа Станчева и научния екип на изследването на среща на директорите на всичките деветнадесет детски градини в кв. Младост на 26.03. В рамките на презентация, изнесена от изследователите от проекта бяха дадени насоки за възможностите за образователни и възпитателни дейности в предучилищното образование, разработени на базата на изследвани практики на градско земеделие от България и чужбина. Синтезирано бяха изложени възможните социални и екологични предизвикателства пред подобни практики, както и хипотезите на изследването относно връзката между различни дейности и техните ефекти върху хранителните навици на децата, техните екологични нагласи и осведоменост. В последвалата дискусия се установи, че в някои детски градини вече се осъществяват дейности на градско земеделие и този феномен е познат за директорите. Същевременно се открои нуждата за допълнителна информация и социологически данни, които са необходими за устойчиво развитие на тези проекти, особено във връзка с нагласите на съседските общности, добронамереността на които е от ключово значение за успеха на някои зеленчукови градини.
Двете срещи създадоха визия за активно бъдещо взаимодействие между научната общност и компетентните общински органи с цел оптимизиране на работата на район Младост за извличане на максимални ползи за градските общности и околната среда от съществуващи и бъдещи практики на градското земеделие, както и за ограничаване на възможните рискове, с които тези практики са свързани.