• Социални ефекти върху качеството на живот:

 

     Социалното сближаване е основният индикатор за качеството на живот, който нашите респонденти посочват като резултат от градското земеделие. Общите дейности по градинарство се оценяват като фактор за изграждането на общности посредством установяването на лични контакти, задълбочаването на чувството на доверие между индивидите, създаването на близки лични връзки и атмосфера на солидарност, което води до общностни действия в други сфери извън градското земеделие. Отношенията на доверие между потребители и производители на храни в и около града, също се насърчават благодарение на редовния и лесен контакт, създаден при директните доставки, фермерските пазари и посещенията в малките стопанства.

     Градското земеделие се оценява също като допринасящо за по-добро физическо и психическо здраве чрез редовна физическа активност на открито и работа сред природата. Личното удовлетворение от живота е също важен резултат от тази дейност. Смята се, че преживяването от първо лице на трудностите на производството на висококачествена храна допринася за по-отговорен избор при потреблението й, по-добра осведоменост за реалната стойност на добрата храна и мотивация за по-здравословен хранителен избор, основаващ се не само на цената на храната, но и на нейното качество.

     На този етап не разполагаме с достатъчно данни, за да твърдим, че градското земеделие има значителен потенциал да подобри качеството на живот на маргинализираните групи и застрашените от социално изключване. Това е така, защото в момента участниците в градското земеделие са предимно млади, образовани, професионално реализирани и интегрирани социално, докато социално слабите групи нямат лесен достъп до дейностите на градско земеделие или не са информирани или мотивирани да участват в тях. Потенциалът за интегриране на тези групи и подобряването на условията им на живот чрез градско земеделие изглежда трудно без политики, насочени отгоре-надолу, които към момента липсват.

През първата година от проекта екипът проучи и категоризира разнообразните форми на градско земеделие, които съществуват в София; идентифицира заинтересованите страни, ангажирани в дейностите по градско земеделие, както и институциите, регулиращи и контролиращи ресурсите, необходими за тяхното изпълнение.

Анализирахме моделите на градско земеделие в София, каналите за взаимодействие на заинтересованите страни и ключовите социални, икономически и екологични ефекти, повлияни от градското земеделие, въз основа на:

• 25 дълбочинни интервюта с различни категории практикуващи градско земеделие: хоби градинари, пазарно ориентирани земеделски производители в града, граждански активисти и представители на неправителствения сектор, представители на образователни институции от всички образователни нива, общински служители и представители на различни елементи на хранителната верига (пазари, дистрибутори, ресторанти);

   

• 5 фокус групови дискусии с представители на заинтересованите страни по ключови въ3270проси, засягащи градското земеделие и неговия потенциал за подобряване на качеството на живот на градските общности;

   

• 5 експертни становища, предоставящи конкретни и специализирани данни по следните въпроси: налични земни и водни ресурси за градско земеделие, значението на градското земеделие за екологичното образование в ранна детска възраст, роля на местната власт и механизмите на взаимодействие между различните актьори, участието на гражданския и частния сектори в създаването на устойчиви практики за градско земеделие;

   

• вторичен анализ на литературата по темата на изследването;

   

• анализ на общинските стратегии и програми за развитие на София с потенциал за включване на градското земеделие като социална, икономическа и екологично значима дейност;

  

• тестове за замърсяване на почвите и растенията в една комунална градска градина в София.

 

В резултат на досегашните проучвания по проекта сме събрали достатъчно данни, за да подкрепим три от първоначалните ни хипотези:

 

• Първо, в София и в нейните крайградски райони има действително разнообразие от практики на градско земеделие, но те не се идентифицират като важен фактор за устойчиво развитие на градската среда в нито една общинска стратегия или програма за развитие на София. В момента стратегическите визии и местните политики в София не включват градското земеделие като средство за подобряване качеството на живот на градските общности.

• Второ, правната рамка, регулираща поземлените отношения, земеползването и земеделските дейности в градските райони, не е адаптирана към пространствените и агрономическите характеристики, позволяващи успешни практики на градско земеделие и така не се използва социално-икономическия и екологичния потенциал на градското земеделие.

• Трето, на примера на град София, градското земеделие предлага дългосрочна бизнес ниша за местната икономика и би могло да е от полза за решаването на социални и екологични проблеми на града.

 

Основните констатации на изследването до този момент могат да бъдат обобщени в няколко основни точки:

 

1. Разнообразието от градски земеделски дейности на територията на Столична община, имащи социално, икономическо, екологично и образователно значение, включва инициативи с различни функции:

  • образователни функции (в детски градини, училища и университети);

  • социални функции (в комунални зеленчукови градини);

  • научни и изследователски функции (върху експериментални площи в университетите и научните институции);

  • търговски и бизнес функции (малки семейни стопанства предимно в крайградски райони).

 

Образователният ефект на градското земеделие се разглежда като една от най-важните му функции от страна на всички изследвани категории респонденти. Образователният ефект върху децата и юношите в частност се разглежда като най-ценният принос за обществото, който градското земеделие създава. Общоприето мнение е, че ако младите хора знаят повече за храната (откъде идва, методите на производство, сортовете и породите, вредителите и болестите, начините за подготовка и т.н.), те биха развили по-отговорни модели на потребление и про-екологично поведение и биха правили по-здравословни избори в храненето си.

2. Механизми за подобряване на качеството на живот на градските общности

През първата година от проекта екипът проучи и категоризира разнообразните форми на градско земеделие, които съществуват в София; идентифицира заинтересованите страни, ангажирани в дейностите по градско земеделие, както и институциите, регулиращи и контролиращи ресурсите, необходими за тяхното изпълнение.

Анализирахме моделите на градско земеделие в София, каналите за взаимодействие на заинтересованите страни и ключовите социални, икономически и екологични ефекти, повлияни от градското земеделие, въз основа на:

• 25 дълбочинни интервюта с различни категории практикуващи градско земеделие: хоби градинари, пазарно ориентирани земеделски производители в града, граждански активисти и представители на неправителствения сектор, представители на образователни институции от всички образователни нива, общински служители и представители на различни елементи на хранителната верига (пазари, дистрибутори, ресторанти);

   

• 5 фокус групови дискусии с представители на заинтересованите страни по ключови въ3270проси, засягащи градското земеделие и неговия потенциал за подобряване на качеството на живот на градските общности;

   

• 5 експертни становища, предоставящи конкретни и специализирани данни по следните въпроси: налични земни и водни ресурси за градско земеделие, значението на градското земеделие за екологичното образование в ранна детска възраст, роля на местната власт и механизмите на взаимодействие между различните актьори, участието на гражданския и частния сектори в създаването на устойчиви практики за градско земеделие;

   

• вторичен анализ на литературата по темата на изследването;

   

• анализ на общинските стратегии и програми за развитие на София с потенциал за включване на градското земеделие като социална, икономическа и екологично значима дейност;

  

• тестове за замърсяване на почвите и растенията в една комунална градска градина в София.

 

В резултат на досегашните проучвания по проекта сме събрали достатъчно данни, за да подкрепим три от първоначалните ни хипотези:

 

• Първо, в София и в нейните крайградски райони има действително разнообразие от практики на градско земеделие, но те не се идентифицират като важен фактор за устойчиво развитие на градската среда в нито една общинска стратегия или програма за развитие на София. В момента стратегическите визии и местните политики в София не включват градското земеделие като средство за подобряване качеството на живот на градските общности.

• Второ, правната рамка, регулираща поземлените отношения, земеползването и земеделските дейности в градските райони, не е адаптирана към пространствените и агрономическите характеристики, позволяващи успешни практики на градско земеделие и така не се използва социално-икономическия и екологичния потенциал на градското земеделие.

• Трето, на примера на град София, градското земеделие предлага дългосрочна бизнес ниша за местната икономика и би могло да е от полза за решаването на социални и екологични проблеми на града.

 

Основните констатации на изследването до този момент могат да бъдат обобщени в няколко основни точки:

 

1. Разнообразието от градски земеделски дейности на територията на Столична община, имащи социално, икономическо, екологично и образователно значение, включва инициативи с различни функции:

  • образователни функции (в детски градини, училища и университети);

  • социални функции (в комунални зеленчукови градини);

  • научни и изследователски функции (върху експериментални площи в университетите и научните институции);

  • търговски и бизнес функции (малки семейни стопанства предимно в крайградски райони).

 

Образователният ефект на градското земеделие се разглежда като една от най-важните му функции от страна на всички изследвани категории респонденти. Образователният ефект върху децата и юношите в частност се разглежда като най-ценният принос за обществото, който градското земеделие създава. Общоприето мнение е, че ако младите хора знаят повече за храната (откъде идва, методите на производство, сортовете и породите, вредителите и болестите, начините за подготовка и т.н.), те биха развили по-отговорни модели на потребление и про-екологично поведение и биха правили по-здравословни избори в храненето си.

2. Механизми за подобряване на качеството на живот на градските общности:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Икономически ефекти върху качеството на живот:

 

     Обикновено се приема, че градското земеделие не осигурява храната, от която се нуждае градът. Поради това производственият капацитет на градското земеделие не се изтъква от нашите респонденти, въпреки да признават, че има пазарни ниши, които позволяват на конкретни малки по мащаб бизнес модели да осигуряват заетост и доходи за гражданите. Имаме емпирични доказателства, че това е основен интерес на най-малките производители, които са на пазара. Тези модели включват предимно работа на непълно работно време, гъвкава работа за допълнителен доход, въпреки че периферните градски райони позволяват професионално земеделие на пълно работно време.

     Съществуващите търговски земеделски дейности и отношения в и около града процъфтяват благодарение на принципите на късите вериги за доставки: доверие във всеки елемент на хранителната верига, личен контакт, солидарност с производителите, грижа за природата, много бърза обратна връзка и възможност за подобряване на продукцията и услугата. Обратната страна на тези тясно свързани икономически отношения на доверие и близост е неформалната икономика: близостта до града и личните контакти улесняват продажбата на домашно приготвени храни без качествен контрол, финансови документи, плащане на данъци; това най-често се отнася до млечни продукти, яйца, билки и алкохолни напитки. Организирането на фермерски пазари е едно от израженията на опитите за прекъсване на неформалната и рискова търговия с продукти и преминаване към регулиране. Смята се също, че градското земеделие подобрява градската среда, прави я по-приятна за гражданите и съответно влияе на цените на имотите в кварталите, където се развива.

     Някои смятат, че градското земеделие има потенциал да генерира една изцяло нова градска икономика около себе си, ако стане много популярно - производството и продажбите на семена, почви, торове, оборудване и т.н., образователни книги и материали, строителство на стопански съоръжения, но към момента в границите на Софийска община няма индикации за подобна перспектива.

  • Екологични ефекти върху качеството на живот:

 

      Макар практиките на градското земеделие да не обхващат големи градски територии, счита се, че създават атрактивни и по-зелени градски пейзажи, като по този начин допринасят за качеството на градската среда.

Тъй като повечето практики на градско земеделие се извършват в малък мащаб и печалбата не е водеща цел, екологичните ценности са водещи за инициативите на градското земеделие - запазване на здравето на градските почви, запазване на традиционни сортове, експериментиране с екологосъобразни земеделски технологии (алелопатия, биологично у биодинамично земеделие, пермакултура, екзотични видове пчелни кошери и др.).

   Както беше споменато по-горе, участието в производството на собствена храна повишава осведомеността за спецификата и трудностите на производствения процес (неуспешни реколти и сезони, неблагоприятни климатични условия и т.н.). Това увеличава вероятността за придаване на емоционална стойност на храната като цяло в допълнение към нейната парична стойност, като по този начин се намалява вероятността за нейното изхвърляне. Друг начин, по който градското земеделие може да създаде механизми за намаляване на отпадъците, е чрез рециклиране на домакинските органични отпадъци като компост - в момента София не предоставя местни услуги за събиране на компост в домакинствата, така че това за момента не реалистична перспектива за града, докато няма промяна в местните политики.

     Повечето интервюирани смятат, че градските почви са подходящи за градинарство, тъй като не са били подложени на промишлено земеделие и не са замърсени с токсични пестициди и други химикали, но освен една градска градина (където зеленчуците са тествани за замърсяване с тежки метали) не може да да се твърди, че в градските почви няма опасни замърсители. Ето защо е необходимо подробно проучване, за да се определи кои земни и водни ресурси са годни за безопасно производство на храни в градска среда.

3. Фактори и пречки за развитие на градското земеделие:

 

  • Участието и ангажираността на всички заинтересовани страни - граждани, общини и неправителствени организации, се разглежда като ключов елемент за устойчивите инициативи на градското земеделие. От една страна, политиките "отгоре-надолу" не могат да работят без ангажиране на гражданите, а от друга, инициативите "отдолу-нагоре" са твърде несигурни, ако не се подкрепят с официални политики. Неправителственият сектор се счита за необходим посредник, предоставящ ноу-хау и мрежови връзки за производителите, които нямат лесен достъп до пазарите и задълбочени познания за агроекологичните производствени методи.

 

  • Съществува подчертана необходимост от политическа подкрепа за признаването на потенциала на практиките на градското земеделие и осигуряване на обвързваща нормативна рамка, която регулира използването на обществени пространства за тези практики. Ако градското земеделие има за цел да предостави по-големи ползи на градските общности (включително групите в неравностойно положение), това не може да стане без визията и дългосрочните стратегии на общината и публичните институции. Въпреки че активистите настояват за правила и специфично местно законодателство, общинските власти твърдят, че няма нужда от такива политики и приемат, че заявената от тях подкрепа е достатъчна. Досега обаче политическата подкрепа от страна на общината се основава на импулсивен ентусиазъм и "пожелателно мислене", а не на регулиране чрез задължителни правила и разпоредби. Така липсва сигурност за градините, фермерските пазари и т.н., но много от респондентите ни смятат, че това е нормална част от политическото приемане на нови идеи, което е винаги бавно и отнема време и много усилия.

 

  • Много респонденти смятат, че в момента София е град, който е добър за бизнес, но трябва да се превърне в град, който е добър и за живеене. Това според тях изисква нарастващо гражданско участие в процеса на разработване на градските политики, и делегиране от страна на общината на дейностите, с които гражданското общество може да се справи добре. Противно на това, преобладаващо мнение сред респондентите, които не са общински служители е, че приоритетът на общината към момента е да осигури проекти с оглед финансови резултати, без значение дали това благоприятства социалното благополучие на гражданите. Тъй като само официални политики могат да осигурят предимство на некомерсиалните ценности (като здраве, устойчиво зелено развитие и образование) пред краткосрочната търговска печалба, каквато например би имало от продажба на общински имоти за частни строежи или отдаването им под наем, изключително важно е тези политики да не бъдат само разписани като общи стратегии и програми, но да бъдат приложени на практика и ефектите от тях да бъдат измерими в обозрими срокове.

Основният извод, който може да бъде направен на този етап от изследването е, че потенциалът на градското земеделие да осигурява значим социален, икономически и екологичен принос за подобряване на качеството на живот на градските общности, се приема безспорно от ключовите заинтересовани страни. Въпреки това, освен положителните образователни ефекти и ползите за здравето - физически и психически, които градското земеделие има, неговите ползи за другите сфери на обществения живот се разглеждат като ограничени към сегашния момент.

 

Досега събраните данни отразяват основно личните виждания и субективни преценки от страна на респондентите относно потенциала и ролята на градското земеделие. В следващите етапи на проекта ще бъдат проучени специфичните природни и социални условия, които могат да определят степента, в която градското земеделие може да допринесе за благосъстоянието на софиянци. Как, доколко, от кого и чрез какви дейности могат да се постигнат социални, икономически и екологични ефекти от градското земеделие в София, са въпросите, на които ще търсим отговор в следващия етап на проекта.

©2017 ИИОЗ        ОБЩИ УСЛОВИЯ       КОНТАКТИ
Проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности”
е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с договор ДН 05/18 от 17.12.2016 г.

 
  • Grey Facebook Icon
  • Grey LinkedIn Icon
  • Grey Instagram Icon